Важен приоритет при формирането и развитието на макроикономическата теория е определянето на състоянието и измененията в равнището на националното производство. Като обобщаващ измерител се използва Брутният вътрешен продукт (БВП). Неговата същност се изразява като пазарна стойност на всички стоки и услуги, предназначени за крайно потребление, произведени в националното стопанство за определен период.

Основните подходи, които се използват при измерване обема на съвкупното производство са: производствен, разходен и доходен.