Пробацията се налага на лица, извършили престъпления с ниска степен на обществена опасност. Осъдените на пробация остават в общността, съхраняват социалните си контакти и активност, функционират като пълноценни социални субекти. Това позволява реалното включване на обществеността, на трудовите колективи и семействата на правонарушителите в процеса на тяхното поправяне и превъзпитание.
Пробацията предлага механизми за контрол върху поведението на правонарушителя без изолирането му от естествената среда на живот и дейност. Пробационните мерки са свързани с известни правоограничения, които се налагат с цел да се въздейства позитивно върху правонарушителя и да се предотврати извършването на нови престъпления.
Основна цел на бакалавърската теза е да анализира пробационната система в България и въз основа на изведените проблемни места да се дадат препоръки за нейното усъвършенстване. |